Не търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без
любов! Намери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено! Има любов,
която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието,
че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която
връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци
съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все
не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае
дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си
остава в бъдещето... много често завинаги... Има обаче такава любов, която
независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо
след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие,
понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или
да те погуби завинаги. Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш
или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато
се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов
коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма
да си вече точно същия... Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори
евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и
напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в
очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и
бъдещето... Защото само тя умее това...
Джеймс Бари
